ИЗГУБЕНО МАГАРЕ

Пенчо Славейков

Пред туниский халиф, заместник на пророка,
прочут по кротък нрав и мъдрина дълбока,
опърпан бедуин със жалба се яви -
падна̀ пред него в прах, за скут го залови
и занарежда с плач тъй бедуинът стари:

„Аллах ме сподоби на свят с едно магаре;
и с него ази се прахранвах из града,
на правоверните разнасяйки вода -
не мой ищах, късмет такъва ми се паднал...
Но някой ми нощес магарето откраднал
от яслата... Халиф, ти майка, ти баща!
Дай заповед навред в села и градища -
магарето ми!... Аз от него сал живея;
преди на него - днес на тебе се надея!“

И мъдрият халиф, с нарочен глашатай,
съзва що имаше молли по целий край
и тъй със реч към тях обърна се тогаз:
- О, славни мъдреци, Аллах да бъде с вас!
Когато се звезда изгуби в небесата,
вий я намирате; в Корана на съдбата
четете хорските заветни съдбини;
и ваший ясен взор джендемски тъмнини
прониква; с помощта на разума си, вещо
вий изнамирате и даже... даже нещо -
що го е нямало и няма да света!
Дали не ще ви днес помогне мъдростта
да изнамерите имот без вест пропаднал,
къде ще е сега и кой го е откраднал? -
тук бедний бедуин извика той пред тях
и продължи така: - На тоя сиромах
се е откраднало магаре през дене си!
Вий знайте, частни и държавни интереси
вървят ръка с ръка; тъй както тоя днес
е на сир`машкия посегнал интерес,
друг някой, както и когато му прилегне,
на интересите държавни ще посегне.
О, славни мъдреци, да бъде с вас Аллах!
Поразмислете как на тоя сиромах
би се намерило едничкото магаре!

И поразени мъдреците стари се там
спогледаха без ум за дума и ответ.
Досетен, най-подир изстъпи се отпред
един, изпомежду стотината събрани
молли, и почна тъй със думи най-отбрани:

„Отдалечени от световний бурен шум,
към други е неща насочен наший ум -
що значи за мъдрец сир`машкото магаре?
Световните дела и нужди, и превари
за нас дотолкова са ценни и важат,
доколкот` би могли те да се подведат
под общ систем... че не   к о н к р е т н о т о   в живота,
о т в л е ч е н о т о   е начало на свобода,
а от свободата по прав път е изход
към правда; с нея пък логически извод
се прави, за да се постави и докаже:
това е   о б щ о,   туй   с л у ч а й н о   и не важи!“
Тук дъх пое и тъй, кат истински мъдрец,
моллата свойта реч изкълчи наконец;
„И питам ви сега, халифе, ти и стари
вий мъдреци: това откраднато магаре
о т в л е ч е н о   ли е? Как и по какъв   с и с т е м
за него би могли ний реч да подведем?
По всички данни се вижда, че случайно
е то откраднато... а вам е вече знайно,
че...“

- Стига! - тука се намръщений халиф
обади. - Свят Аллах, ти само да си жив,
със твойте мъдрости, брътвежи и примери,
макар   с л у ч а й н о,   ти магарето намери.
Веднъж откраднато - дело̀м и на слова
е то   о т в л е ч е н о...   Но ей че прорева
сред мъдреците то. - Извит към сиромаха
и към моллите, що уплашени сумтяха,
халифът продължи. - Хай, земай си това
магаре! Но сакън да си му дал трева -
за него доста е бодили саморасли...
След работа, кога заспи над празни ясли,
отдалеко от световний буреш шум,
то нека пак да си залъгва празний ум
с отвлечености и кроене на системи...
Мъдреца за ухо посегна тук да земе
сир`махът бедуин... Намръщений халиф,
над мъдреците съд извършил справедлив,
замахна със ръка да се разидат всите -
и се оттегли във харема при жените...

върни се | съдържание | продължи