ИЗМЯНА

Пенчо Славейков

Нощта се мина и засмяна
на изток сипна се зората,
запяха птички ранобудни
и сепнаха от сън цветята.

Отърсиха челца си ведри
те от нощешната росица
и поздравиха ясно утро...
Едничка Момина сълзица

на утрото се не възрадва
и не подвигна челце бледо -
че лошав сън я изнанада
и подкоси й той сърцето.

- Ах, модроока Теменужка
залюбил е неверник Крина -
и тя ги видя да си шепнат
под люляковий храст двамина.

Чу свидни думи да й дума,
каквито думаше на нея -
които радостно на сърце
тя дълго пази и лелея.

Не й ли казваше, че чака
от нея само той милувка -
която му първий усмех даде
и първа моминска целувка?!

А ето го, ни ден не мина,
за друга нея той остави.
И обещаня, и милувки,
и думи клетвени забрави...

Сънят, да бил и сън, пак тежко
на любящо сърце западва...
И тъжна, Момината сълза
на утрото се не възрадва.

върни се | съдържание | продължи