ДЖЕНДО

Пенчо Славейков

След дълги години на мъки Джендаки се представи,
трупът му балсамиран във гроба се постави,
а грешната му ду̀ша въззье се над света
и гузно се примъкна при райските врата.

И излеко похлопа. Зад вратнята отвътре
се чу старешки кашел и нещо се потътра,
а после глас пресипнал обади се едвам:
„Почакай! Обади се, ти, който чукаш там!

Какво е твойто име, какви ти са делата,
не се отварят лесно на рая тъй вратата...“
- Апостол Петре, аз съм Джендаки от Медвен,
нима не си донине ти чувал зарад мен?

За славний председател... „Доволно! Не названя
се тук ценят: ти казвай за своите деяня.
Какво добро си сторил, достойно да се знай,
с коет` да имаш достъп и ти във Божий рай?“

- България от мойте спасителни деяня
се днес-за днес намира в цветуще състояне
и в пътя на прогреса се бързо тя движи,
единствено на мене се само туй дължи!

На нея посветих аз и сили благородни,
а в времена усилни, и свойта плът и кръв;
на нейните страданя отзиввах се аз пръв.

Когато враг нападна на моята родѝна,
за нейната защита, кат неин верен пес,
връз тях се аз нахвърлих за нейний интерес.

И бягаха пред мене предатели неверни,
и давеха се сами във кървите си черни.
Това са мойте светли дела за родний край!
Апостоле, отваряй да вляза в Божий рай.

„Приятелю, напразно не хлопай на вратата,
кръвници, вагабонти - не им са тук местата...
И няма място в рая за като тебе гад,
пръждосай се оттука - за теб е смрадний ад!“

върни се | съдържание | продължи