НА ХАДЖИЛЪК В КОША

Пенчо Славейков

Завърна се Дели Мую
от Медина хаджия;
завърна се кьорав, кьопав,
надве-натри, клетия.

Събраха се комшииите,
и роднини, и свои:
„Хош гелди, бре, Дели Муйо,
що те слете, какво е?

Оттук тръгна за Медина
и ихтибар, куражлия -
а се върна кьорав, кьопав
и опърпан хаджия!“

Отговаря Дели Мую:
- Писана ли й белята,
комшулар, ще ви халоса
чак в Медина по главата.

Гавази ме настигнаха
къде Стамбул по друма;
ех, нали сме все човеци -
от дума, та на дума,

ще тъй било, онъй било,
таз добра, таз лоша...
А вечерта, не щеш ли ти,
Дели Мую спа в коша.

Спа... Комшулар, Бог да пази
таквоз спане да спите -
и сега са месата ми
кървави от торбите.

„Бре защо пък, че как би тъй
да те слете таз блажа?“
- Тъй биде, а защо биде:
кажете ми да кажа.

Аллах реди, Аллах знае...
В коша станах хаджия;
за три дена девет пъти -
бой, пердах на сирмия.

Глави клатят комшиите
и чудят се на чудо,
акълът им не го хваща -
„лобут - така залудо?!“

Не ги слуша Дели Мую,
а нататък пак зина:
- Ден за ден, ей дойде зима,
дойде зима и мина.

Дохождаха ефендета
и бръснати кятити:
питат, пишат, а лобутът -
кат берекет се сити.

Доживях и надве-натри
пред кадия да ида;
божем гледам с очите си,
а с очи го не видя.

Кадията и друг един
прокопсаник лафлия
на кавга го удариха -
сякаш чинат давия.

Сахат речи, два ги речи
кавгата им да трая -
обърна се кадията
къде мене със тая:

„Янглъш-олмуш... хай върви си;
всичко било залудо...“
Глави клатят комшиите
и чудят се на чудо.

върни се | съдържание | продължи