КРЕЗ НА КЛАДАТА

Пенчо Славейков

*

Начело на върли дружини,
подигна се Крез горделиви
честта си в война да изпита,
война срещу персите диви.

Че бяха му земни богаства
и мирни наслади омразни -
сърце му за подвиг жадува
и слава военна го блазни.

А кой ли би дръзнал да мери
мегдан със войските му смели!
И той ненадейно нахълта
през мирни съседски предели...

И плен, и пожари му бяха
другари в похода победен -
дор в тъмна се нощ ненадейно
от персите видя налетен.

Два вихра се сблъскаха. Срещна
за о̀рис незваните гости...
За дълго след туй се в полето
белеяха техните кости.

И нея нощ в бойния вихър
Крез, в кърви отънал и бледен,
бе хванат и в тежки вериги
във шатра при Кира доведен.

* *

Останки печални са дивните Сарди.
Виреят се копья, блестят алебарди;

със рев, настървени, на тумби без ред
се дивите перси настичат отвред

и шумно навалят таме на площада;
високо е тамо натрупана клада -

цар Крез е привъзран о стълба посред.
Нафърлени долу под него без ред

лежат царедворци и стари боляри,
до вчера на радост - на смърт днес другари.

А по-отстрана, под разкошен заслон,
Кир гордо е седнал на царский си трон.

Той махна с ръка и тръби потръбиха
и буйно литаври нататък забиха;

простора процепи стохиляден крик.
Избухна огън - и изчезна за миг

високата клада сред пламъци димни...
Жреците запяха свещенни си химни...

Тогава оброни Крез тъжно глава
и в тъмна му памет ниясни слова

възникнаха мигом и пак потъмняха,
кат искрици плахи избили из праха.

И впери далеко предсмъртний си глед
той, негли да схване по свежия след

това, що в душа му изгре и пропадна...
Но близо при него му погледа падна

и видя той Сарди, повъргнати в прах -
другари клетници - и гордият враг

как с радост свирепа над тях се издява;
и спомни си той за предишната слава,

за свойте богатства. И спомни си вмиг
неясните думи... Сред дивия вик

трикратно се счу откъм стълба да стоне
глас сдавен: - Солоне, Солоне, Солоне!

Цар Кир се подье на високий си трон
и сепнат се вслуша във глухия стон -

и с мах да разпръснат завчас заповяда
злокобния огън от буйната клада.

* * *

Цар Кир е на трона. Посърнал и бледен
застана пред него Крез, тамо доведен.

Наколо стихна и шум, и мълва...
Кир Крезу продума кат кимна с глава:

„Ти знаеш за моята милост велика!
Кого си припомни? Кого ти извика?

Какво проговори в предсмъртний си час?“
И Крез съкрушено отвърна тогаз:

- Гост дойде отдавна във моя дворец
Солон, знаменитий атински мъдрец;

от гордост безумна подсторен, тогава
поисках от него, венчания с слава,

да чуя за себе си хвала и лест -
и срещнах го ази с небивала чест,

самси го развождах из свойте палати;
дарих, обещавах награди богати

и питах го с поглед в очите му впит:
„Кого ти намираш в света най-честит?“

А той отговори: „Достойний за слава
и чест на света по смъртта се познава!“

Привързан о стълба, в предсмъртний си час
тез думи неволно припомних си аз,

атинский мъдрец се яви пред очи ми,
аз него извиках трикратно по име!

Покъртен, Кир стана от трона висок,
та слезе при Креза - и с поклон дълбок

чело си пред него смирено наведе,
а после към своя го шатър поведе...

Жреци и велможи отстъпиха в страх
и тръгнаха тихо, безмълвно след тях.

върни се | съдържание | продължи