ЛУДИЯТ

Пенчо Славейков

(В ъ з т о ч н о   п р е д а н и е)

Той три дни не стъпи във своя си дом,
неделя се скита самси по полята.
Намръщен и с черна тъга на душата
избягваше той отдалеч своя дом.
Но ето най-после объхтан и хром
запре се пред своя си праг неподвижен
и пак се повърна назад той загрижен:
„Защо ще се върна, що чака ме там -
жена и деца - и не зная сам
при тях даже няма за мене отрада,
съмненье горчиво по-зле ме напада,
когат се намирам прибрано при тях,
умът ми се зема; необясним страх
за своя живот настоящ ме обзема,
за моя дух грешен спокойствие нема
и ази се скитам като въртоглав.“

Духът на откровенье затми му умът
и тръгна бос, полунаг по светът.
Очите му в огън безумен пламтяха,
устата му думи несвестни шептяха:

„Постигнах аз злото световно, Аллах!“...
Пред него тълпата отстъпваше с смях.

Но той все вървеше напред без смущенье.
И ето сред пътя падна в изстъпленье.

Край него обръжен премина войник,
за рамото той залови го за миг:

„Не бързай! Обръжен те дека отиваш?
Не свойте ли братя людѐ да убиваш?

Запри, засрами се, хвърли мечът свой!
Кръв който пролива, не е той герой!

За слава л`? За срам са тез лаври победни!“
Войникът от него изтръгна след бледний

и гневен отмина, кат с глас едва чут,
обърнат промъмра: - Окаяник луд!

А тамо той остана̀ неподвижен
и ето край него премина загрижен

търговец и той го за скута хвана,
подникна го мълком, а после почна:

„Човече, къде си така ти забързал
и тебе ли суетний дух е обвързал,

та злобно те нуди да сбираш имот?
Парата превръща човека на скот,

на звяр - и това ли на тебе се ревна.“
Търговецът бързо отдръпна се гневний

и поглед към него кръвнишки и лют
кат метна, промъмра: - Окяаник луд!

Но ето премина жена недалече
и строго пред нея той в час се изпречи:

„Срамът е изписан на твойто чело!
За твоето нежно красиво тело̀

светът ти се кланя като на светица,
макар боготчима, но ти си блудница!...

А ти, дето там си при нея се спрял,
ти, юнош безумен и горд, се си взрял

във мене с усмивка престорено ясна,
хили се - тя твоя е жертва нещастна,

на твойта престъпна... страст...“
И още не свършил - връз него със бяс

докачений юноши в лицето го плесна
и възнак нещастний се грохна сред пътя.

Тълпата събрана се сепна. Нечут
глух шепот премина: - Окаяник луд!

върни се | съдържание | продължи