МАРКОВИ КУЛИ

Пенчо Славейков

Буйний Вардар се провира
между стръмни теснини -
с рев се пени и скалите
лиже с гладни си вълни.

А над теснините горе
се чернеят срутини,
сякаш тъмно привиденье
от дълбоки старини.

Туй са Марковите кули,
на минала слава знак;
там живял е Крали Марко -
над юнаците юнак.

Отпор в сила без да знае,
охолно живеял он
с първо любе Ангелина,
с Шарка, буен вихрогон.

С вярна коня грозний Марко
денем впущал се във вой;
в късна нощ при първо любе
се прибирал на покой.

Ангелина руйно вино
ляла в сребърен кърчаг
и забравял грижи - в нея
вгледан старият юнак...

- Махвай се, о, блян омръзнал,
блян за стари, славни дни...
Пустош в тез места живее,
бухал - в тези съсипни!

Само Вардар пак беснее,
както и в онези дни,
и скалите непристъпни
лиже с гладни си вълни.

върни се | съдържание | продължи