МОГИЛА

Пенчо Славейков

Ширей се полето безкрайно
чак поглед додето застига;
край стария път, сред полето,
висока могила се дига.

Тя жив е свидетел на тъмни
съдби през години несгодни.
За нея запазен е спомен
в тъжовните песни народни.

– Воител незнаен, начело
на върли безчетни дружини,
нечакан тъдява налетял.
През мирни поля и долини,

където поминял – след него
оставало пустош зловеща.
И нямало воля юнашка
от нийде отпора да среща...

Пред него се пръсвал народа
кат стадо пред вълка настървен,
че плен и погибел вещаел
навсякъде мечът му кървен.

Но ей, че насреща му войнство
изстъпва со сила поносна –
и в боя на вожда сърцето
пронизва стрела смъртоносна...

В полето му воини верни
со копия гроб изкопали;
жреците на тризна юнашка
кон, боен другарин, заклали.

И тази могила над гроба
въздигнали те – и променни
столетия тя преживява
на вожда останките бренни.

А неговий паметен подвиг
възславили песни юнашки –
народът ги пял и повтарял
со клетви и сълзи сирашки.

Зло време и клетви, и сълзи
и песни с забрава замятва...
Днес само могилата няма
за чест преживяна загатва.

Пред морния пътник тя мълком
вирей се далеко в полето,
на почив го кани – и тихо
с блян минал му гали сърцето.

върни се | съдържание | продължи