НА БРЕГА

Пенчо Славейков

В мъчителни пориви, във томленье
минаваха години, дни безчет...
Но някакъв таинствен глас напред
поддържаше заветното стремленье.

То бяха дни, години на броженье:
ту пламваше в душа ми ясен свет,
ту пак за миг с мъчителний си гнет
над съвестта надвисваше затменье.

В онези дни, сред пориви несвясни,
един след други идеали менях -
един от друг по-горди и неясни.

Но хвала тям!... Можах, о, изповедам,
да опозная себе си чрез тях
и без вражда на другите да гледам.

върни се | съдържание | продължи