ОБЛАЦИ

Пенчо Славейков

Бурята мина, изведри се сводът небесний. Приветно
слънце огрея поля и гори, и равнини,
както при пролет, во нова облечена цветна премяна.
Свежият въздух изпълват песните на птичките божи -
о, не е бивало ясно така на сърце ми отдавна.
Тайната негова скръб замени тиха радост,
всичко досега, което го й мъчило, гризло,
като че облаци тъмни отнесоха с себе навеки!

върни се | съдържание | продължи