ОТ ПАЗАРЯ

Пенчо Славейков

Късна вечер. По гори се
дигна слънчева омара.
Понаквасени, два шопа
се завръщат от пазаря.

Пътят, като път, се вие
край хендеци, покрай бари,
над конете се кандилкат
двата спътници другари.

- Майке, виж ли, задоцнехме... -
се обади там едина.
„Е, та що бе, чичо Раде,
дека бѝло опачина?“

- Ма̀хни, брате, ма̀хни, знаеш -
даноко-те! - се обади,
и отпуснат на седлото,
се залюшна чичо Раде.

„Дръж се, чичо Раде, дръж се!
Пустата парцуца броди!“
- Тпру-тпру... теб така се чини -
пусто конче криво ходи!

Конче стъпа, конче спръпа,
а над него чичо Раде
все насам-натам се люшка -
ту напреде, ту назаде.

- Тпру, бре... я го дека ходи -
пътьо дека, а он дека -
дума не издумал Раде,
и се струполи в хендека.

Мирно конче мирно гледа
и от мястото не шава;
а в хендека чичо Раде
се капичка, пада, става.

Там отгоре другар-спътник
спрял е конче, сеир чини...
Пътници по път минуват -
смях до бога, кой как мине.

Мина вечер, нощ настана,
в мрак полето глухо дреме...
Все ще стигнат те до село -
до зори е сума време!

върни се | съдържание | продължи