ПАДАЩА ЗВЕЗДА

Пенчо Славейков

От ясни небеса към долний тъмен свет
посред нощ се втурна звездица с бърз полет.

*

Дойде уречен час оттука да възлезни
душата праведна в пределете небесни...

- Тя дълго, чужденка, в тъжовний мир блужда
и духом в чистота безропотно страда

на тъмния живот във вихъра злокобний,
сред рев на зверове и смях на хора злобни...

А все не угаси сред тях и зла превара
нетленний пламък на спасителната вяра;

че в ужаса свещен на своята тревога
утеха черпеше в молитвите към Бога.

И Богу домиле; и Той от небесата
изпратил ангел свой да прибере душата...

*

И този ангел благ опази тъмний свет
на ясната звезда в минутния полет.

върни се | съдържание | продължи