ПАМЕТНИК

Пенчо Славейков

Издигнаха ми паметник... в мечтите
какъвто сам не можех да мечтая.
С унесен поглед гледайки към края,
зад тихий край на дните,

омраморен се виждам в него ази,
десницата си сложил на сърцето,
през земни дни едничкото, което
духът ми бодър спази.

С това сърце престрадах аз тъгите
и радостта на свойто смътно време,
на красота и обич сеещ семе
за жетва в бъднините.

И виждам аз край мене да минава
со поглед ведър и открито чело
нов род, възхитен зарад мойто дело,
и чест да ми въздава.

И чявам аз: „Ти паметник издигна,
учительо, най-хубав на земята...
Ти паметник си дигна нам в сърцата -
и висшето постигна!“

върни се | съдържание | продължи