ПЛЕННИЦИ

Пенчо Славейков

През шумните белградски улици, там,
          спокойно и в строй наредени,
под тръбните звуци на българский марш
          вървяха войници пленени.

Припира отвред многолюдна тълпа;
          че бързаше всякой да види
пленените. Бясно пред тях и зад тях
          се сипеха кръвни обиди.

Ей пътем ге срещна един офицер
          и бодрий им изглед го сепна:
„Нима са пленени и робье това? -
          възчуден, той тихо пошепна. -

В неволя как стройно те бодри вървят
          и гордий си поглед не снемат;
не робье - те сякаш идат на щурм
          Белгра̀дский твърдел да превземат.“

В шинела си сгуши се той - и мълви,
          потърсен от мръсните глуми:
„При Сливница ето кой дях надделе
          над нашто херойство на думи.“

А тръбните звуци далеч и далеч
          низ улици шумни ечаха
и гордо под такта на българский марш
          войниците пленни вървяха.

върни се | съдържание | продължи