РАНЕН ЮНАК

В а р и а н т

Пенчо Славейков

Тоз, който падне в бой за свобода,
                                        той не умира.
                                        Б о т ь о в

На самовилски скут, там горе на Балкана,
лежи юнак на гръд със люта смъртна рана -
сърце му в плам гори, очи пребуля мрак...
Над бледното чело на своя брат-юнак
приведена, така му шепне самовила:
- Не смърт юнаку е съдбата отредила!
Тих ветрец ще повей, тих сън ще му навей
на морните очи и на душата морна;
роса ще зароси за него благотворна
и люти рани тя с жив балсам ще облей.
И сладкий горски дух ще му повърне в бляна
заветната мечта в душа, недомечтана.

Щом месецът изгрей на модрий свод небесен,
Балканът щом запей хайдушката си песен,
подмогнат с дружний хор на тъмните гори
и скършат танец лих пак моите сестри -
аз тмата от очи с целувка ще отмахна
и ще ги видиш ти, ще чуеш песента им:
„Юнашка майко, за юнака не жалей,
над него грижен бди побащим стар Балкана!
Не всяка рожба е за тази чест избрана:
подир световна смърт в света да оживей
във гордите сърца на свойте живи братя -
и да ги вдъхнови на подвизи в борбата.“

върни се | съдържание | продължи