РАЗЯСНЕНИЕ

Пенчо Славейков

Алхабад живува мирно,
от детинство още, в Смирна.

Всякой ден и всякой час
чува той все същий глас:

„Ел-Ферхад-Ашику слава -
слънце в нашата държава!

Има той за песни дар,
той на песните е цар!

Името му кой не знае?
Славата му вред една е!“

Но случѝ се Алхабад
да отиде във Багдад

и залутан из пазаря,
той се спре при два другаря,

възхитено и в захлас
що с висок мълвяха глас:

„Бен-Аббаз-Ашику слава -
слънце в нашата държава!

Има той за песни дар,
той на песните е цар!

Името му кой не знае?
Славата му вред една е!“

И възчуден Алхабад
към моллата белобрад,

там що виде да се скита,
се обърна и попита:

„О, молла - велик Аллах! -
аз добре ли не разбрах,

или пък хатъ̀ е само? -
за кого приказват тамо

юношите във захлас -
кой е този Бен-Аббаз?“

- Бен-Аббаз? - подзе моллата,
взрян с усмивка в Алхабада -

нашият певец е той!...
А отгде си ти и кой,

та не знаеш Бен-Аббаза? -
Алхабад тогава каза:

„Отдалеч съм, чужденец...
Но нима Ферхад певец

никой тука не познава,
та Аббаз се някой слави?“

Но моллата на часът
го прекъсна: На светът

всякой, айол, свойто гали,
всякой само свойто хвали:

слави се Ферхад по вас,
а по нази - Бен-Аббаз!

върни се | съдържание | продължи