САТАНА

Пенчо Славейков

Ти, който волята пресече
на Бога, бесний Сатана,
и първа истина изрече:
„Не трябва само светлина!“

Ти, който Господа възчуди
с това, което бе прозрял,
и Той намръщен те прокуди,
разкаян, че те е създал.

Ти с мисъл в неговото дело,
която той отвърна сам -
с проклятие на тъмно чело
пред мен изправен горд и ням!

Ти, който поглед впил обжегна
душата ми и я смути -
защо ръката си облегна
на мойто слабо рамо ти?

Когото дириш, няма в мене
да го намериш, Сатана -
и мойта вяра е съмнение,
и моят свят е тъмнина!

Тоз, който гневно те пропъди
за твойта истина света
и те на скитане осъди
през времето и вечността;

когото дириш оттогава
и който се от тебе тай,
иди - празнува свойта слава
сега той в моя роден край.

Иди, търси и намери го,
с ръка корава посегни -
под неговото тежко иго
той влачи земните си дни.

Дни просяшки. Измама люта -
до днес да дириш Бога ти,
в сиянието му се лута
и в неговите висоти.

Отдавна Той на свойто дело
в величието не живей,
в туй, що е хубаво и смело,
в греха на подвига, що грей.

Лучът на мисъл не възлязва
душата му да обгори -
Той има воля да наказва,
но няма сила да твори.

Откакто тебе той изгуби,
окото Му се замъгли...
Духът Му слабостта възлюби -
в нищожното се той всели.

Иди, ще го намериш тамо
Ти, в истината на сганта,
животът на която само
е вдребнавена суета.

Иди и виж как Той го съди
и води в своя равен път,
тез душевноболни и оскъди
хиперборейци на духът.

Иди и виж доде изпадна -
в измета земен да живей
блажен, че тая паплач гадна
за славата му псалми пей -

за славата му на земята,
че е до него снизошел,
и в любовта си, че е свята
в живота му поставил цел.
.....................
.....................

върни се | съдържание | продължи