СНАХА И СВЕКЪРВА

Пенчо Славейков

„О, стара майко, чуй, моля,
да кажа свойта неволя,
що тегля ази, горкана,
от първо либе Стояна.

Ей вече трета година
от нашто пусто венчило,
а мойта младост премина
в неволи, в черно чернило.

Соса ми вече да трая
пред хора да се преструвам,
що думат, уж че не чувам,
одумки - уж че не зная.

Когато вечер се мръква,
с незнайни хори си иди
и никой да го не види,
потайно той се примъква.

Мен нищо не ми казува,
ханджар затъкне, пищове -
в чело ме мълком целува,
па бяга в тъмни долове.

Ох, страх ме, майко, да кажа -
от злото Господ да пази!
Той често вкъщи довлача
глави със дълги чумбази!“

- Що да си кривя душата,
от теб, невесто, да крия,
не струва вече лъжата -
ти водиш лют харамия.

върни се | съдържание | продължи