ТРИУМФ

Пенчо Славейков

Громко музиките свирят,
веят бойни знамена -
гордий цар назад се връща
от победната война.

На тълпи народ се стича,
и мълва, и шум, и вик...
и разцепя зимний въздух
непрекъснато ура.

А през тоз триумф и врява
мойта мисъл прелете
към далечните полени,
откъдето идат те.

Пустош там навред царува
над поля, повити в сняг,
но от кръвнините диви
още е запазен знак.

Тук захвърлено оръже,
тамо смръзна кръв черней,
по-нататък къс от дреха
вятъра по воля вей.

По-нататък труп засипан
се подава под снега...
Враг ли? Наш ли?... Как е вдигнал
той замръзнала ръка!

Към убегнала ли слава
е посегнал тоз мъртвец,
или пък - във миг последен
към победния венец?

Черен рой галуни черни
над полето с грак се вий
и во мрака полунощний
стръвен вълк от негде вий.

върни се | съдържание | продължи