ТЪГА ЗА БАЩИН КРАЙ

Пенчо Славейков

(На всички в Европа)

За мене няма час отраден,
о, бащинино, далеч от тебе.
Оттласва мой скръбен поглед
туй северно мъгливо небе.

И тоз народ надут, намръщен,
и ден, и нощ що бира смучи,
и има своя твърда воля -
по царската да не баучи.

Мирише всичко тук на чуждо -
на свобода̀ и на цигари;
ядат свине, хабер же нямат
от нашенските, ех, шопари.

Ах, где са нашите яхнии,
закони, устави, мезета,
патриотически бълвочи,
съдебни зали, кафенета?!

Социализмът тук на всички
размъща разума, душата -
где наший дембеллик, ах, който
излюпва запъртък яйцата.

Ах, дали пак щастлив ще бъда
помежду свои да се върна,
остенът накъдето сочи -
натам колата да обърна.

И да си гледам само кефа
под твойто небе благодатно,
с едничка длъжност сал - метани
пред кое да е теле златно.

върни се | съдържание | продължи