Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1907

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЦАР САМУИЛ

 

Пенчо Славейков

 

 

 

„Мир, мир!“ Едногласно военний съвет,
         от грозната вест унесвесен,
таз вечер реши... Во походний си плащ
         загърнат, над стола надвесен,
оборил бе горда глава Самуил,
         в невесели мисли унесен.

 

Пред тъмний му поглед безкрайно поле
         завяно со сняг се разстила -
и труп върху трупи... Свирепа е рат
         там кръвна коситба косила...
Оръжие сложили, живите в плен
         отиват на робско чернило...

 

Но ето, че вестник и морен, и блед
         промъкна се в шатра червений;
пристъпи, застана и с нисък поклон
         продума към царя смутений:
„Завръщат се, царю, в Беласицкий бой
         дванайсетте полка пленени!“

 

И сепна се в мисли унесений цар,
         претръпнаха вси воеводи.
А той продължи: „Но завръщат се те
         сакати и слепи нероди -
на сто-душ е само оставен от тях
         един едноок да ги води.“

 

И думи на думите грозни в ответ
         се царю в сърце отзоваха:
„Излез! Посрещни ги! - или смелостта
         се смръзна в душата ти плаха?“...
Той стана, възлезе на ближния хълм;
         след него войводи вървяха.

 

В полето, загърнато в сняг, там далеч,
         чак поглед дето достига,
от глухия стан до смъглени гори
         извива се черна верига -
люлей се, примъква се бавно насам,
         и стон до небето се дига.

 

Могъщият цар, пребледнял като смин,
         към тъмната граница южна
се взре и с закана издигна ръка
         и нещо нечуто прошушна -
но вмиг залюлян, полетя настрана
         и на̀земи възнак се люшна...

 

Притекоха се воеводи завчас -
         но царят веч мъртъв лежеше;
по хладни му устни червена тъсма
         кръв топла се излек струеше...
А грозно войнишкият стон надалеч
         кат песен надгробна ехтеше.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]