ВАЛТАСАР
Пенчо Славейков
Сгъсти се нощ над Вавилон.
В сияйний трем, на Сардов трон,
пирува гордий Валтасар.
Гъмжи около грозний цар
тълпа сатрапи и раби;
гърмят литаври и тръби,
та целият палат кънтей.
И вино се без мяра лей
за чест на земний полубог...
И на рабите, горд и строг,
викна̀ пияний цар тогаз -
да донесат във същий час
пленените от божий храм
съсъди. И с безумен плам
в очи вдигна свещений ссъд
с наздравица... Но на часът,
обзет от ужас, потръпна̀ -
отвъд, на тъмната стена,
ръка незнайна се яви
и думи огнени изви
за миг: Мени, Фекел, Перес...
И ни един, между онез
събрани - сир, нито халдей -
не смогна да ги проумей.
И пред смутений Валтасар,
дарен със ясновидна дар,
изстъпа млад юдей левит
и каза: „Царю именит,
М е н и злокобна мисъл тай -
на твойто царство дойде край!
Ф е к е л - в свещената си мъст
към теб е Бог насочил пръст!
Последна грозна реч: П е р е с -
убит ще бъдеш ти нощес!...“
И още нея нощ ханджар
в гърди прониза гордий цар.
А призори градът видя
как трона друг цар завладя.
върни се | съдържание | продължи
|