ВАЛТАСАР

Пенчо Славейков

Сгъсти се нощ над Вавилон.
В сияйний трем, на Сардов трон,

пирува гордий Валтасар.
Гъмжи около грозний цар

тълпа сатрапи и раби;
гърмят литаври и тръби,

та целият палат кънтей.
И вино се без мяра лей

за чест на земний полубог...
И на рабите, горд и строг,

викна̀ пияний цар тогаз -
да донесат във същий час

пленените от божий храм
съсъди. И с безумен плам

в очи вдигна свещений ссъд
с наздравица... Но на часът,

обзет от ужас, потръпна̀ -
отвъд, на тъмната стена,

ръка незнайна се яви
и думи огнени изви

за миг: Мени, Фекел, Перес...
И ни един, между онез

събрани - сир, нито халдей -
не смогна да ги проумей.

И пред смутений Валтасар,
дарен със ясновидна дар,

изстъпа млад юдей левит
и каза: „Царю именит,

М е н и   злокобна мисъл тай -
на твойто царство дойде край!

Ф е к е л   - в свещената си мъст
към теб е Бог насочил пръст!

Последна грозна реч:   П е р е с -
убит ще бъдеш ти нощес!...“

И още нея нощ ханджар
в гърди прониза гордий цар.

А призори градът видя
как трона друг цар завладя.

върни се | съдържание | продължи