ВЕЧЕР

Пенчо Славейков

Зайде ли слънце на запад, зад тъмните горски вършини,
ясния пурпурен отблеск на модрото небо
мило е мене да гледам - за миг с тишината вечерна
някаква кротка вричовна отрада прилива в сърце ми -
чудно вселява някакъв дух на примиренье.
Земните скърби, упорните битви световни -
бреме на грижи, в които животът е тъй безотраден,
ази забравям. И трепва на устни молитвосмирени:
„Боже всеблагий, що отредил си премъдро тъй всичко,
ти, като дар свой особен що дал си животът на човека,
дай, о, мой Боже, отдих от грижи,
да проумей хубостта на таз вечер!“

върни се | съдържание | продължи