В V полицейски на Негово величество Исус II участък е твърде весело. Блоковите храбреци били посрещнати с голяма сърдечност от либералските си събратя.
          - Ах, вие сякаш сте родени за затворници! - въздъхнал стар „либерален“ министър.
          - Но вие вече имате вид на калугери от Света гора! - с подобающата дипломатическа любезност отговаря поласканият блокар.
          - Гледай ти каква ниска килийка. Аз трябва да се свия надве, за да влезна в нея! - мае се Александър Малинов.
          - Нищо, привикнали сте да се прегъвате. Вие много хубаво правехте поклони пред Фердинанда. Как обичаше той пластичната ви фигура!
          - Ех - въздъхва Малинов, - уж сме адаши барем с 6 земледелски министри! А ето ме в участъка.
          На д-р Данев е добре в килийката:
          - Хей, двама души като мене може да влезнат тука! Каква е топла и уютна! Струва ти се, че си имал щастието да влезнеш в ботуша на руския цар.
          На обед на господа блокарите донасят чорба. Затворнишка чорба. „Земледелско знаме“ пише, че не я харесвали.
          - Как можеш да ядеш такава чорба! - сърди се Теодор Заключеник. - Та тя е такъв буламач. Сякаш мозъкът на Стамболийски.
          Но почитателите на блокарските „мъченици“ почват посещенията си - кош грозде, пушени бутове, бутилки ликьор.
          Горките мъченици! Как ли ще изядат всичко това! Стражарите се трупат да гледат през прозорчето, трупа се и публика. Стражарите вежливо я гонят. Ах, тези симпатични биченосци.
          Един гражданин питаше преди седмица:
          - Колко жители има София?
          - Около 200 хиляди със стражарите.
          Сега спокойно бих казал:
          - 250 хиляди със стражата. Стражарите са дошли на „курсове“. Те са от същите тези мили пазители на реда и тишината, които по ротно отиват да гледат златните рибки в Борисовата градина, ни лук яли, ни лук мирисали в масажите из зимниците.
          - Аде, господа публика, немойте се трупа. Мечка ли има?
          - Мечка няма, но има един парламентарен тигър без бакенбарди и един маджарски кон.
          - Нищо такова нема, това са министере. Бити министере.
          - И бъдащи - обажда се Малинов, който записва нещо на стената.
          - Какво пишеш, Александре? - интересува се д-р Данев.
          - Една дата.
          - 16 юни ли?
          - Не, 17 септември. На 17 февруари трябва да ни освободят?
          - Как тъй?
          - Ето тъй. Тогава свършваме 6-месечния затворнически курс за министри. После ще държим изпит пред Стамболийски и ще съставим коалиционен кабинет.

върни се | съдържание | продължи