Денят, както всякога - столичен ден.
Елит разноцветен в шпалир нареден;
в средата препуска изплашен стар пес
кат конник понесъл най-радостна вест;
стражари надути, войник до войник,
цилиндри, бомбета и фракове шик,
каляски, лакеи, перуки, пера,
прочувствени речи и громко „ура“.

- Къде го бе? Ей го!... - Настъпи ме, ма!
- Да беше седяла тогава дома!
- Това е пък Кирил... Малинов пък туй!
- Внимавай, по хорски обуща не плюй!
- Колега, днес как ли е старият кмет,
кат гледа от новия си кабинет?
- Ех, ако не беше чак толкова крал,
би ял макарони с баварския крал...

Каляската царска в двореца е чак,
а стари гальоти провлачат се пак:
редактори важни по 7 в файтон.
А най-отподире показва се он -
он, наш Българанчо, помъкнал крачка,
и шепне ухилен с калемче в ръка:
„По стройни редици от школна младеж
светец да си даже, пак с грях ще се взреш!“

върни се | съдържание | продължи