Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ДА БЪДЕ ДЕН!

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Нощта е черна и зловеща,
    нощта е ледна като смърт.
    В разкъсаната земна гръд
    струи се бавно кръв гореща.
    В димящите развалини
    безокий демон на войната
    развял е хищно знамената
    и меч въз меч безспир звъни.
    Сред мрака непрогледно гъст
    стърчи злокобен силует
    на някакъв грамаден кръст,
    и хилядни тълпи отвред
    вървят, подгонени натам
    от яростта на златний бог.
    И мрака става по-дълбок,
    тълпите нижат се едвам.
    За въздух жадни са гърдите,
    очите молят светлина,
    един копнеж, мечта една
    гори и се топи в душите
    и през сълзи и кървав гнет,
    през ужаса на мрак студен
    разбунен вик гърми навред:
    „Да бъде ден! Да бъде ден!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]