Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ДЕЦАТА

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Кат змей непобедим
    извива дълъг влак
    и сплита в черен флаг
    искри и тежък дим.

     

    Над пустото поле
    надвисва самота
    и врани на ята
    отмерят там криле.

     

    С помръзнали лица,
    в разкаляния път,
    към влака с вик търчат
    рой дрипави деца.

     

    Но тренът все лети,
    далече устремен,
    и в гаснещия ден
    проблясва и трещи.

     

    И всеки ден така
    пламтящ и чужд лети
    и в сънни пустоти
    те махат му с ръка.

     

    Те пращат му привет
    с възторжени очи
    и гледат как хвърчи
    живота все напред.

     

    А в пустото поле
    пристъпя вечерта
    и врани на ята
    отмерят там криле.

 

 

 

 

 

 

               ---

 

               Стихотворението е публикувано за първи път в „Червен смях. Седмично илюстровано литературно-хумористично списание.“ София, г. II, бр. 9 от 4 март 1921 г., с подпис: Христо Смирненски. Поместено заедно със стихотворенията „Ковачът“ и „Погребение“ и номерирани съответно 1, 2 и 3.

 

 

 

върни се | съдържание | продължи     

 

 

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]