Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

 

БЛОК НА ДЕМОКРАТИЧЕСКИТЕ СИЛИ

 

Христо Смирненски

 

 

 

          Нека не е до смях в тези трагични времена, но и най-великият меланхолик не би можал да устои на изкушението да се усмихне поне под мустак - ако, разбира се, не е с бръснати мустаци. А работата... работата е действително сериозно хумористична: в България стават велики гешефти. Не мислете, че Чапрашиков изнася пак тютюни, не мислете, че барон Гендович е излезнал от затвора и почва честната си търговия на нова сметка, най-сетне не мислете, че д-р Дупаринов е в преговори с някое лондонско издателство, на което да продаде своите художествени речи! Не! Гешефтът е много по-велик, много по-съблазнителен. В България се водят преговори за образуването на демократичен блок. Как, демократичен блок? Гледай ти! Значи, демократичен блок? И при това кой го образува и защо го образува?… Партиите, които се ползуват с такова доверие у народа, че ако поемат властта, няма да имат даже достатъчно съмишленици за министри. Факт. Общоделците и радикалите решили да вземат властта. Бъди след това меланхолик! Не се смей, ако можеш!... И ето, от десетина дни напудрената общоделска шансонетка извива лирични маанета, отправени към радикалския вития „Кажи ми две думи, и няма да страдая... т. е. нека „Радикал“ отговори на двата ми въпроса: 1. Кои партии могат да влязат в блока на демократическите сили и 2. Има ли за цел проектираният блок да установи реда и закона?“.
          „Радикал“ се тупа по гърдите и отговаря любовно:
          „Под партии, които могат да влязат в блока на демократическите сили, ние разбираме преди всичко социалисти и радикали“.
          „Пряпорец“ пък назърта през прозореца на радикалообщоделската спалня и суче мустачки като млад пристав. И той няма нищо против блока. Но и старият бекярин, тлъстомехият буржоа „Мир“, и той смига любовно на социалшансонетката, ала изглежда, че си е позволил някакви съвсем неплатонически волности и пощипвания спрямо общоделската полудевственица, затова „Народ“ се сърди:
          „В един момент, когато партията на г-н Маджаров прави усилия да се представи като пионер на обществената солидарност, статията на в. „Мир“ иде да посочи за лишен път какво лицемерие се спотайва зад тоя й фалшив лозунг“.
          „Мир“ от своя страна почва наново да се кълне, че е влюбен искрено в демокрацията. „Пряпорец“ го гледа подозрително, „Радикал“ гледа, още по-подозрително на „Пряпорец“ и разправя кое е честно и почтено в политиката и кое е грешно. „Народ“ тоже говори за политически морал.
          А всичко това напомня една малка историйка:
          Няколкочленна банда от крадци влиза в една черква и почва да обира ценностите!
          - Момчета - заявява водителят на бандата, - обирайте каквото ще обирате, само някой да не стъпи на светата трапеза, че това е голям грях.
          - Ех, пък и ти! Ние обираме черквата, а ще спазваме светостта на светата трапеза!
          - То, приятелю, не е така: вярата си е вяра, а занаятът - занаят...
          ...Ето защо „Народ“ завършва: „Блок на демократическите сили, но с честни намерения!“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]