В Париж президентите вдигнаха рамене:
          - Репарационният възел не може да се развърже. Или той трябва да се разреже, или трябва да се отреже Рурският басейн.
          - Аз нямам нищо против последното - ние ще се погрижим добре за Рур! - добродушно предлага Поанкаре.
          Но и англичаните са не по-малко добродушни. И ето върху големия репарационен възел се връзват още няколко малки възелчета и почтените делегати напускат Париж. Комуто е драго, нека ги развръзва.
          В Лозана възелът се затяга. Току-що старият английски джентлемен беше го разслабил и пъхнал пръстите си - от Ангора дръпнаха въжето.
          През рамото на Исмет паша лорд Кързон хвърли негодуващ поглед към Чичерина.
          - Вие всъщност какво още чакате в Лозана?
          - Нищо особено. Ние, русите, сме сантиментални натури и съзерцаваме красотите на Лозана.
          - Благодарим на тая ваша сантименталност. Ето че и Исмет паша почна да сантименталничи и да пее за Египет и Индия...
          - Нищо лошо в това, сър, в колониите има много хубави народни песни, които рано или късно ще ги чуе вашето внимателно ухо.
          - Това не са народни песни - това е болшевишка музика... даже в текста личи вашият стил...
          Чичерин вдига рамене:
          - Ние, русите, имаме хубави песни, милорде. Криви ли сме, че се нравят на всички?
          - Но с песни съвсем не се върши работа, г-н Чичерин. Благодарение на вашите криви разбирания за свобода и национални права възлите около Дарданелите се затягат.
          - Много ги напоихте с мосулски нефт - въжетата станаха мазни...
          - Та това беше за по-леко развръзване.
          Исмет паша клати глава:
          - По тоя начин съвсем не може да се развържат. Върху Мосул вие нямате никакво право.
          - Как да нямаме право - не виждате ли, че флотата ни е право срещу Цариград?
          - Отлично, сър, само че някой фугас може да падне и към Индия...
          Кързон се мръщи. Мосулският възел става още по-крупен.
          - Не забравяйте нас! - любезно се кланя Венизелос.
          - Да, не забравяйте и наемните ни войски от Атина! - напомня лордът.
          Но Исмет паша се усмихва. Усмихва се и Чичерин. Кързон, хладнокръвен като всеки англичанин, клати глава:
          - Ще видим, може към Одрин да се развързва по-леко.
          Чичерин тоже клати глава:
          - Много станаха възлите, сър! Дипломатическите ръце в бели ръкавици не ще ги развържат - трябва един Александър Велики в работническа блуза.

върни се | съдържание | продължи