Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

 

ПЕТНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ РАБОТНИЦИ ИЗКЛАНИ ЗА ДВА ЧАСА

 

Христо Смирненски

 

 

 

          Руската телеграфна агенция за Балканския полуостров „Волрос“, която вероятно в пълния си състав се побира в някоя стая на IV етаж в столичен хотел, най-равнодушно съобщава следната ужасна касапница, макар вече от доста време да сме заговели.
          „... Въстанието в Москва е потушено със страшна жестокост. Башкирска кавалерия под началството на генерал Каменев е изклала повече от 15 000 отстъпващи работници от Москва към Калужката застава (в. „Мир“, бр. 6238).“
          Българанчо на първо време се уплаши от тая работа, потекоха му сълзи и всички косми на главата му настръхнаха. Туриха му термометъра - настръхнаха и близките му! 42°! Със студени компреси и лимони го свестиха, а после му обясниха:
          - Работата е много проста бе, Българанчо! На едно канапе в телеграфната агенция „Волрос“ седи една елегантна рускиня. Пред нея масичка, мастило и заглавие „Последни телеграми“. В друго кресло седи и кашля стар генерал, току-що продал пагоните си на някой родолюбив българин за спомен. Пред огледалото е изправена друга млада рускиня с широко деколте, кученце, бастонче и гримирани очи. Разбираш ли?
          - Разбирам! Как да не разбирам! Онези рускини, които са се числили към руския хайлайф.
          Госпожицата пред огледалото плачевно се обажда:
          - Наташа, не остана червена боя за устните ми!
          Наташа вдига глава и казва:
          - Червена боя ли? Виж какво пиша аз. „Башкирската кавалерия е изклала 5 хиляди работници!“
          - Малко е - клати глава генералът. - Аз познавам башкирците. Те са страшно жестока пасмина. Най-малко десет хиляди са изклали.
          - Наташа, аз няма да излезна с неначервени устни - проплаква пак госпожицата пред огледалото. - Малко ме интересуват башкирците!
          - Ей - кипва Наташа, малко ли ти е кръвта на 10 хиляди, за да си начервиш устните!
          - Ако щат, 15 хиляди да са!
          Този разговор се превръща в достоверно сведение, написва се на пишуща машина и право във вестниците.
          - А ти, Българанчо, престани да трепереш. Както виждаш, тая работа не е много страшна!
          Българанчо е пак недоволен.
          - Ами какво значи тука това съобщение: „На Терек (Кавказ) имамът Шамил се е спуснал от планината долу и бие болшевиките“.
          - Това е библейска работа бе, Българанчо. Помниш ли как едно време Самсон се спуснал сред пустинята и въоръжен с една магарешка челюст, избил хиляди филистимяни? Сега и имамът Шамил, и дервишът Исмаил, и факирът Шарихад са грабнали по някоя челюст и са се спуснали от планините. Но Кавказ е далече и ти можеш да се успокоиш.
          Българанчо се успокоява, прекръства се и поисква една цигара от фактора.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]