Ti sav si skovan od zlobe,
o bučni i razvratni grade,
i tvoje električne lampe
uzalud tako praznično rade!

I svaku večer danonoćno
ti vidiš siromašnu mladost
i tu nepravdu nezasluženu
i na licima iscrpljenost.

Sudba ih rano prevari,
život im ščepala svima
i evo ih: stoje na uglu,
s običnom kapom nad očima.

Što im daješ od raskoša svoga
ti – toliko darežljiv prema nekima,
a prema bezdomnim Gavrošima
okrutan od mladosti rane?

Pred tvojim blještećim izlozima
često oni stoje nagomilani
s toliko tuge u grozničavim im očima,
s toliko patnje prikazani!

No krenuše oni nadalje ogoljeni,
s plahim uzdasima iz usta,
a izlozi tako ispunjeni
s bezboj željenih predmeta...

Ti sav si skovan od zlobe,
o bučni i razvratni grade,
i tvoje električne lampe
uzalud tako praznično rade!

---

Превод от български на хърватски:

Vladimir Vojnović

На български език:

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.

Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.

Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?

Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!

Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!