Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

 

ИНТЕРВЮ С АНГЕЛ ГРОЗКОВ

 

Христо Смирненски

 

 

 

          - Господин Грозков, извинете за безпокойствието, но редакцията ме е задължила на всяка цена да изкопча някоя дума от вас въпреки общоизвестната ви мълчаливост както в Народното събрание, така и вън от него.
          - Ти кой си ба?
          - Аз съм кореспондент, г-н Грозков, и голяма чест ще бъде за мене да удостоите поне два-три мои въпроса с отговор.
          - Вестникар ли? Вестникар, а! Човек да ви хване вас, па с една гальота право на боклука. Какво сте са раздрънкали, разджавкали, разкудкудякали, размукали относно моята особа! Я се махай оттука!
          - Г-н Грозков, нима вашата общеизвестна вежливост и изтънчена култура ще ви позволят да изпъдите един скромен представител на общественото мнение?
          - Мнение ли! Обществено мнение! Моето мнение е обществено. А за вашето пет пари биля не давам!
          - Не ще и съмнение, г-н Грозков, вашето мнение е обществено, тъй като вий сте един даровит общественик, което доказахте с мисията си в Ангора.
          - Каква мисия те е патило ба! Аз отидох да продавам биволи в Ангора!
          - Значи, никаква политическа подкладка нямаше във вашето пътуване?
          - Разумява се. Аз направих една разходка с търговски цели. А вие да не дрънкате, че съм правил политика, че...
          - Ний не дрънкаме, г-н Грозков, но циркулираха версии, че вие, понеже не сте взели никакви биволи за мостра...
          - Мостра ли! Защо нямало мостра за биволи ли? Мострата си е моя грижа!
          - Е, да, да, да! Имате право, но какво е вашето капацитетно мнение относно военното положение в Анадола? Към чия страна клони победата и очаква ли се скорошно ликвидиране на този трънлив въпрос?
          - А бе ако щат, да ликвидират, ако щат, да се съдират. Едно е главното, че аз продадох зърнени храни за сметка на „Родопи“!
          - На добри цени ли?
          - Разумява се! Хич, могат ли да ме излъжат мене!
          - О, да! Не ще и съмнение. Но какви са вашите впечатления от законодателната и изпълнителна власт на кемалистите, тяхната боева и гражданска организация, тяхната армия?
          - Право да си кажа, най ми се хареса народното събрание в Ангора. Всички депутати и министри седят един до друг и кой какво му доде на ум, може да го каже.
          - Значи, пълна демократичност?
          - Разумява се! Народовластие. А пък кат вземеш думата, можеш да говориш до полунощ, стига да имаш сила и глас, та окото ти да не мигва, когато те пресичат.
          - Ами вие не се ли възползувахте от тази свобода на словото да дадете някой съвет на кемалистите!
          - Ти имаш ли ум бе, момче? Как ще говоря, когато тия съвети са необходими за нашето отечество! Хич, хабя ли си аз напразно думата!
          - Извинете, г-н Грозков, аз мислех...
          - Мислел си! Вятър те вее тебе на сива кобила! Я се махай оттука.
          - Но, г-н Грозков, още една дума. Вярно ли е, че турците кръстили един свой броненосец „Ангел Грозков“?
          - Какво ще кръстят бе! Турците християни ли са! Страшна простотия сте вие, журналистите! Я да си обереш крушите!
          - Да, да, да! Сега, г-н Грозков! Но вашето общо впечатление?
          - Не е позволено да се говори повече. Аде сбогом.
          - А... сбогом тогава... Довиждане, г-н Грозков.
          - Много ти здраве!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]