Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

 

ХРИСТОС

 

Христо Смирненски

 

 

 

          Ходеше бос, със спуснати до рамене коси, с тънко восъчно лице и очи, отразили чистата синева на южното небе. Сред златокъдрите ниви, поръсени със зелени макове и метличини, той гледаше тихия широк простор и душата му бе тиха:
          - Бъдете като птиците небесни! Бъдете чисти и добри!
          Край спокойните езерни води, в слънчевата пладня из ерусалимските улици, под тежките сводове на храма, от кръста на Голгота - той мислеше: за добротата, за любовта, за братството между малките му братя.
          Двадесет века оттогава. Милиони произнасят неговото име, а нито един негов брат. Хиляди със сълзи на очи си спомнят кръстните мъки на Назаретянина, а нито един не иска да си спомни: колко души зарад мен висят на кръста на мизерията? Кого от малките му братя съм напоил и нахранил?
          Той каза много притчи за богатите и фарисеите, но не смогна да каже как фарисеите ще разправят някога притчата му за фарисеина и митаря. А ето в черква под трептящата светлина на вощениците, през дима и молитвения шепот се изправя едрата охранена фигура на един от Христовите „приемници“. Вероятно Исус не е предполагал кои ще бъдат неговите помазани приемници, „светите“ разпространители на Христовото слово. Иначе той би казал:
          „По-лесно владика ще мине през иглени уши, отколкото митрополит в рая“.
          Разбира се, предсказанието щеше да бъде писано на някоя от страниците на евангелието, обаче все пак владиците щяха да си бъдат в земния рай - „царствие божие“. Натруфен с кадифени златошити одежди, светият митрополит набожно поглежда жените и проточва глас:
          - Исус ходеше бос и казваше: който има две ризи, да даде едната на бедния.
          Брилянтен пръстен блести върху пръста на проповедника, а сребърното Христово разпятие виси над олтара и сякаш въздъхва с тежка, окъпана в сълзи въздишка. Един крупен търговец отива близко край олтара и се обръща негласно към разпятието:
          - Е? Едно време ти изгони търговците от храма, а тебе те изгониха от земята търговците с храма. Изгони ме сега, о, разпънатий голтако! Изгони мен и моите братя!... А на кръста ти даже се разкая: „Прости им, Господи“. Господ ни опрости, т. е. направи ни простаци, за да те разпънем наново, ако някога грешният ти крак стъпи пак на земята.
          Дълготърпеливият Христос не вдигна даже поглед. Един от тия, които го прободоха в ребрата, един генерал с червена яка и червени лампази - кръвта на Исуса и малките му братя, - се покланя и той. Сабята му извънтява, за да напомни, че на нея пише: „С нами Бог“. Христос и това претърпява. Той всичко претърпява: и поклоните на фарисеите, и прославата на тия, които викаха „разпни го“, и целувката на Юда, който опитва с устните си: не е ли живо това тяло, за да го продаде пак?
          Едно малко, с миндални очи момиченце, гледа разпятието и пита:
          - Мамо, Христос толкова ли беше лош, та остави да го разпънат?
          Но дебелата, почтена и многоумна майка заедно с още една христолюбива дама навеждат се набожно и дълбоко към стоящата пред тях дрипава женица, изправят се и се споглеждат:
          - Видя ли я! Дошла в черква със скъсани чорапи!
          А голият, босият, прикованият Христос мълчи и сякаш все повече и повече навежда глава.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]