Обществото на народите даваше бал - голям костюмиран бал. Церемонмайсторът - старият филантроп Лойд Джордж - предложи:
- Художници и декоратори от всички страни да не жалят средства и сили за по-бляскавото украсяване на залата. Необходими са повече светлинни ефекти, по-разнообразна обстановка, отличен оркестър, а най-главното - рекламата да бъде по-громка и по-оригинална.
Парижкият му помощник помисли малко и навъсен, каза:
- Да не афишираме много. Може би балът няма да се състои в салон „Генуа“.
- Но тази година редът е мой - обади се римският патриций. - Дадохме матине във Версайл, вечеринка в Лондон, спиритически сеанс във Вашингтон и кинематографическо утро в Кан - нека поне карнавалният бал да бъде у нас.
- По това няма да спорим! - авторитетно заяви церемонмайсторът. Твой ред е тази година!
Поанкаре1 помълча малко, извади табакерата си, загледа се през прозореца и проточено каза:
- С това се помирявам. Но никак не съм съгласен да бъдат допуснати на бала и външни лица, нечленове.
- Но тогава пак няма да си покрием разноските.
- И без туй ще имаме дефицит, тъй че нека поне бъдем горди.
- Няма смисъл да работим за идея! Нека бъдем реалисти. От всички спектакли досега ний само губим. Каквото искаш, мисли, аз няма да отстъпя.
* * *
Карнавалният проект претърпя много изменения. Балът биде отложен на няколко пъти. Направиха се ред репетиции, ред поправки. Най-сетне тържествената вечер дойде.
Улиците бяха осветени с разноцветни лампи и навред се движеха блестящи каляски и светкавични автомобили. Беше шумно, тържествено, празнично. Февруарското вечерно небе беше матово и ниско. Едри снежинки изобилно се стелеха по покривите, въртяха се край блестящите електрически глобуси като бели нощни пеперудки и падайки по асфалтовия паваж, разтапяха се на малки водни ивици.
Пред парадната врата на салона беше още по-празнично и тържествено. Тълпа от любопитни хора се трупаше шумно, журналисти с карнети в ръце сновяха трескаво насам-натам. По околните балкони бяха поставени кинематографически апарати, а от двете страни на входа вместо факли пламтяха дебели ленти магнезий и океан от среброзеленикава светлина заливаше всичко наоколо.
От салона долитаха тържествените звуци на оркестъра. Свиреха великата соната на братството. Пръв пристигна и спря пред входа закрит бледосин автомобил с бели звезди. Излезе леко приведена фигура, облечена в дълга копринена туника, с перука от златни къдрици и със сандали на краката. В дясната си ръка държеше сребърно разпятие, а в лявата - 13 маски. Четиринадесетата маска - маската, напълно наподобяваща назаретянина Исус - беше на лицето г-н Хардинг2, наследникът на Уйлсона!
В публиката се чу тих шепот. Едва изчезна фигурата на Хардинг, и Лойд Джордж пристигна. Той дойде в разкошна древногръцка колесница, теглена от двадесетина души. Имаше ирландци, индуси, египтяни, австралийци, негри и много други. Облечен беше в широка бяла дреха и държеше факел. Изобразяваше Свободата.
Не закъсня и Поанкаре. Той се беше маскирал като ангелчето на мира.
В малка ръчна носилка пристигна японска девойка. Тя наивно бе скръстила изящните си ръце на гърдите. Пристигнаха и много други, все тъй тихи и смирени...
В разкошно декорирания салон, напоен с парижки и източни парфюми, сред феерична светлина, меняващ всеки миг нюансите си, се движеха маскирани двойки. Малки момиченца разнасяха в елипсовидни кошнички букети от бели рози. Върху златен пиедестал, наметната с тежък мантел, бе изправена статуята на демокрацията. Тя държеше палмово клонче, а в краката й лежеха няколко счупени меча. Оркестърът току-що бе завършил „Сонатата на братството“ и във въздуха още трептяха последните нежни ноти. Диригентът с дълбок поклон поблагодари за аплодисментите и написа с едри четливи букви:
„Финансова симфония от Стинес“3.
- Свирете нещо по-весело, по-игриво! - обади се Лойд Джордж.
Диригентът се поклони въпросително:
- Казачок?
Поанкаре се разтрепера:
- Как? Казачок?!... По никой начин!...
Съгласиха се да бъдат изпълнени няколко оперетни къса, а след туй „Економическата елегия“...
Прииждаха нови посетители. Влезнаха акционерите от марионетния театър „Малко съглашение“. Посрещнаха ги радушно. Поанкаре се разцелува с един от тях. Усилиха осветлението. Хардинг поръча да палят по-често бенгалски огньове.
Оркестърът наново гръмна. Започна „Економическата елегия“. От нейните звуци Лойд Джордж изпадна в меланхолично настроение, Хардинг си запуши ушите, а Поанкаре се готвеше да се отдалечи в бюфета, когато в залата настана ропот и смущение.
...Влезе висок снажен мъж, с червена сукнена рубашка, препасан с дебел шнур, с широки сини панталони и изкаляни ботуши. Той пристъпи сред залата, хвърли наоколо спокоен поглед и се усмихна.
- Как смеете! - възмути се Поанкаре. - Та вий нито сте костюмиран, нито имате маска!
- Моля ви се, не влизайте чак навътре! Ще изцапате килимите! - предупреди го бързо Хардинг.
Главният уредник на бала Лойд Джордж се обърка. С бързи крачки той се затече към вратата.
- Вратарите! Къде са вратарите и лакеите! Еберт!4 Ренодел!5 Турати!6 Адлер! Гомперс!7 Никой ли няма? Защо го пуснахте?!
Но вратарите и лакеите бяха заети. По мряморните стълби нахлуваше някакво странно шествие, блъскаше се, напъваше и крещеше.
Всички в залата изтръпнаха.
- Да се затворят вратите!...
Двама-трима се затекоха, но беше вече късно.
Като бурен поток в салона нахълта неочакваното шествие. Всички бяха зле костюмирани, кални, прашни и груби. Това беше безчислена тълпа от хора с покъсани панталони и сини блузи, с почернели от дим лица. Там имаше мъже и жени, селяни и работници, черни, бели и бронзолики - някакво вавилонско смешение. Те заканително пристъпяха, свили юмруци, и по лицата им нямаше никакво карнавално изражение.
Лойд Джордж се изправи:
- Джентлемени, каква е тази груба карнавална шега?
- Боже мой, това никак не е естетично! - възмути се Хардинг. - Аз съм виждал карнавални сюрпризи, но...
В тълпата се чу несдържан ропот. Оркестърът млъкна. Маскираните се отдръпнаха плахо по ъглите. Поанкаре хвърли палмовото клонче и с разтреперан глас закряска:
- Господа, това на какво прилича? Салонът е ангажиран от Обществото на народите. Как смеете да влизате? Кои сте вие?
Тогава тълпата настръхна, дружен вик екна като нечакана буря, блъсна блестящите полюлеи и страхотно разтърси залата:
- Ний ли? Ний сме Обществото на народите без маска!
---
Бележки:
1 Председател на републиката във Франция. - Б. р. [горе]
2 Американски буржоазен държавник, през 1920 г. избран за президент на САЩ. - Б. р. [горе]
3 Стинес — голям концерн за тежка промишленост в Рур. - Б. р. [горе]
4 Председател на германската република. - Б. р. [горе]
5 Френски политик, социалшовинист. - Б. р. [горе]
6 Лидер на дясното, реформистко крило на италианската социалистическа партия. - Б. р. [горе]
7 Реакционен деец на американското професионално движение. — Б. р. [горе]
върни се | съдържание | продължи
|