Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

 

КАРНАВАЛНА ПРИКАЗКА

 

Христо Смирненски

 

 

 

          Обществото на народите даваше бал - голям костюмиран бал. Церемонмайсторът - старият филантроп Лойд Джордж - предложи:
          - Художници и декоратори от всички страни да не жалят средства и сили за по-бляскавото украсяване на залата. Необходими са повече светлинни ефекти, по-разнообразна обстановка, отличен оркестър, а най-главното - рекламата да бъде по-громка и по-оригинална.
          Парижкият му помощник помисли малко и навъсен, каза:
          - Да не афишираме много. Може би балът няма да се състои в салон „Генуа“.
          - Но тази година редът е мой - обади се римският патриций. - Дадохме матине във Версайл, вечеринка в Лондон, спиритически сеанс във Вашингтон и кинематографическо утро в Кан - нека поне карнавалният бал да бъде у нас.
          - По това няма да спорим! - авторитетно заяви церемонмайсторът. Твой ред е тази година!
          Поанкаре1 помълча малко, извади табакерата си, загледа се през прозореца и проточено каза:
          - С това се помирявам. Но никак не съм съгласен да бъдат допуснати на бала и външни лица, нечленове.
          - Но тогава пак няма да си покрием разноските.
          - И без туй ще имаме дефицит, тъй че нека поне бъдем горди.
          - Няма смисъл да работим за идея! Нека бъдем реалисти. От всички спектакли досега ний само губим. Каквото искаш, мисли, аз няма да отстъпя.

 

 

          * * *

 

 

           Карнавалният проект претърпя много изменения. Балът биде отложен на няколко пъти. Направиха се ред репетиции, ред поправки. Най-сетне тържествената вечер дойде.
          Улиците бяха осветени с разноцветни лампи и навред се движеха блестящи каляски и светкавични автомобили. Беше шумно, тържествено, празнично. Февруарското вечерно небе беше матово и ниско. Едри снежинки изобилно се стелеха по покривите, въртяха се край блестящите електрически глобуси като бели нощни пеперудки и падайки по асфалтовия паваж, разтапяха се на малки водни ивици.
          Пред парадната врата на салона беше още по-празнично и тържествено. Тълпа от любопитни хора се трупаше шумно, журналисти с карнети в ръце сновяха трескаво насам-натам. По околните балкони бяха поставени кинематографически апарати, а от двете страни на входа вместо факли пламтяха дебели ленти магнезий и океан от среброзеленикава светлина заливаше всичко наоколо.
          От салона долитаха тържествените звуци на оркестъра. Свиреха великата соната на братството. Пръв пристигна и спря пред входа закрит бледосин автомобил с бели звезди. Излезе леко приведена фигура, облечена в дълга копринена туника, с перука от златни къдрици и със сандали на краката. В дясната си ръка държеше сребърно разпятие, а в лявата - 13 маски. Четиринадесетата маска - маската, напълно наподобяваща назаретянина Исус - беше на лицето г-н Хардинг2, наследникът на Уйлсона!
          В публиката се чу тих шепот. Едва изчезна фигурата на Хардинг, и Лойд Джордж пристигна. Той дойде в разкошна древногръцка колесница, теглена от двадесетина души. Имаше ирландци, индуси, египтяни, австралийци, негри и много други. Облечен беше в широка бяла дреха и държеше факел. Изобразяваше Свободата.
          Не закъсня и Поанкаре. Той се беше маскирал като ангелчето на мира.
          В малка ръчна носилка пристигна японска девойка. Тя наивно бе скръстила изящните си ръце на гърдите. Пристигнаха и много други, все тъй тихи и смирени...
          В разкошно декорирания салон, напоен с парижки и източни парфюми, сред феерична светлина, меняващ всеки миг нюансите си, се движеха маскирани двойки. Малки момиченца разнасяха в елипсовидни кошнички букети от бели рози. Върху златен пиедестал, наметната с тежък мантел, бе изправена статуята на демокрацията. Тя държеше палмово клонче, а в краката й лежеха няколко счупени меча. Оркестърът току-що бе завършил „Сонатата на братството“ и във въздуха още трептяха последните нежни ноти. Диригентът с дълбок поклон поблагодари за аплодисментите и написа с едри четливи букви:
          „Финансова симфония от Стинес“3.
          - Свирете нещо по-весело, по-игриво! - обади се Лойд Джордж.
          Диригентът се поклони въпросително:
          - Казачок?
          Поанкаре се разтрепера:
          - Как? Казачок?!... По никой начин!...
          Съгласиха се да бъдат изпълнени няколко оперетни къса, а след туй „Економическата елегия“...
          Прииждаха нови посетители. Влезнаха акционерите от марионетния театър „Малко съглашение“. Посрещнаха ги радушно. Поанкаре се разцелува с един от тях. Усилиха осветлението. Хардинг поръча да палят по-често бенгалски огньове.
          Оркестърът наново гръмна. Започна „Економическата елегия“. От нейните звуци Лойд Джордж изпадна в меланхолично настроение, Хардинг си запуши ушите, а Поанкаре се готвеше да се отдалечи в бюфета, когато в залата настана ропот и смущение.
          ...Влезе висок снажен мъж, с червена сукнена рубашка, препасан с дебел шнур, с широки сини панталони и изкаляни ботуши. Той пристъпи сред залата, хвърли наоколо спокоен поглед и се усмихна.
          - Как смеете! - възмути се Поанкаре. - Та вий нито сте костюмиран, нито имате маска!
          - Моля ви се, не влизайте чак навътре! Ще изцапате килимите! - предупреди го бързо Хардинг.
          Главният уредник на бала Лойд Джордж се обърка. С бързи крачки той се затече към вратата.
          - Вратарите! Къде са вратарите и лакеите! Еберт!4 Ренодел!5 Турати!6 Адлер! Гомперс!7 Никой ли няма? Защо го пуснахте?!
          Но вратарите и лакеите бяха заети. По мряморните стълби нахлуваше някакво странно шествие, блъскаше се, напъваше и крещеше.
          Всички в залата изтръпнаха.
          - Да се затворят вратите!...
          Двама-трима се затекоха, но беше вече късно.
          Като бурен поток в салона нахълта неочакваното шествие. Всички бяха зле костюмирани, кални, прашни и груби. Това беше безчислена тълпа от хора с покъсани панталони и сини блузи, с почернели от дим лица. Там имаше мъже и жени, селяни и работници, черни, бели и бронзолики - някакво вавилонско смешение. Те заканително пристъпяха, свили юмруци, и по лицата им нямаше никакво карнавално изражение.
          Лойд Джордж се изправи:
          - Джентлемени, каква е тази груба карнавална шега?
          - Боже мой, това никак не е естетично! - възмути се Хардинг. - Аз съм виждал карнавални сюрпризи, но...
          В тълпата се чу несдържан ропот. Оркестърът млъкна. Маскираните се отдръпнаха плахо по ъглите. Поанкаре хвърли палмовото клонче и с разтреперан глас закряска:
          - Господа, това на какво прилича? Салонът е ангажиран от Обществото на народите. Как смеете да влизате? Кои сте вие?
          Тогава тълпата настръхна, дружен вик екна като нечакана буря, блъсна блестящите полюлеи и страхотно разтърси залата:
          - Ний ли? Ний сме Обществото на народите без маска!

 

 

 

 

---

 

 

Бележки:

 

1 Председател на републиката във Франция. - Б. р. [горе]
2 Американски буржоазен държавник, през 1920 г. избран за президент на САЩ. - Б. р. [горе]
3 Стинес — голям концерн за тежка промишленост в Рур. - Б. р. [горе]
4 Председател на германската република. - Б. р. [горе]
5 Френски политик, социалшовинист. - Б. р. [горе]
6 Лидер на дясното, реформистко крило на италианската социалистическа партия. - Б. р. [горе]
7 Реакционен деец на американското професионално движение. — Б. р. [горе]

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи     

 

 

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]