Закрача ли в булвара
в устата си с цигара
сред пъстрите костюми,
сред тънички парфюми,
аз зная, че край мене,
забързали засмени,
ще минете вий двете,
о, Линочка и Кети!
Реша ли както всички
в зелените горички
сред пролетна омая
и аз да помечтая,
то непременно двете,
затъкнали по цвете,
ще минете благата,
о, Линочка и Кати!
В театъра ли ида,
там вази пак ще видя
с страни заруменели
и рокли снежнобели -
две пеперуди снежни,
две гълъбчета нежни,
две лилии в градина,
о, Катенка и Лина.
Веднаж на пет години
и моя милост мине
към черквата от скука,
о, чортове, и тука
аз вази пак ще срещна
и ей душа ми грешна,
след толкоз труд смирена,
пак дяволът я взема.