Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

КОВАЧЪТ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Под черната стряха на хижица ниска
    отмерен разнася се звън;
    възпламва, проблясва и бодро се киска
    червена купчинка огън.

     

    И пламъкът багри със пурпур мистичен
    изопнати здрави плещи:
    ковачът изправя се с чука челичен,
    желязото звънко трещи.

     

    Трептят и се сплитат искри многоцветни,
    съзвездия бликват за миг;
    изваян от бронз сякаш, ярко просветне
    и стъмни се старчески лик.

     

    А там, зад духалото, бледо момиче
    ритмично се клати и пей,
    венец златоискрен косите му кичи
    и плач в песента му се лей.

     

    Но вдига ковачът десница корава,
    звънтят наковалня и чук -
    желязото съска, искри разпилява
    и вие се в работен плуг.

     

    А пролет ще дойде, в полята ще звънне
    викът на работен орач
    и плугът ще плъзне над угари сънни
    сред синия утринен здрач.

     

    И всичко ще трепне сред изблик на нови
    надежди за слънце и плод,
    и плугът ще броди, събужда и рови
    земята за новий живот...

     

    Но удря ковачът със чука челичен
    и дъжд от искри той пилей,
    а там зад духалото бледо момиче
    ритмично се клати и пей.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]