Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

 

ЛИГИТЕ

 

Христо Смирненски

 

          Достатъчно характерна е самата дума за всичко, което се крие зад нея, но все пак най-забележителните лиги са три: лигата на охлюва, лигата на боата и лигата на побесняващия овчарски пес.
          А грамадното златолуспесто чудовище, което е опасало с обръча на змийската си снага цялата наша планета, хищното това влечуго, изпуска и трите лиги. Като охлюва то движи върху лигав път тромавото си вече тяло, като тропическа змия облива с лига плячката си, за да може да я погълне цяла, като бесен пазител на „реда“ в господарската къща то върти размътените си очи.
          Лиги! Кървава пяна, заливаща земята, винаги е била призрак на раздразнени апетити. Колко много лиги за морско надмощие, колко много лиги за сухопътно всесилие, колко апетити за житоносни полета, за кипящи пристанища, за петролни извори, за мини, кариери, за всичко, върху което спират студените зеленикави очи на златното чудовище.
          Пожарът на световното безумие се роди от отровата на тези хищнически лиги. Страданието на милиони люде, стиснати в сигурните прегръдки на ужаса и войната, разрухата на цветущи градища и села, разораните полета, разкъсаните трупове - не ще да спре апетитните лиги на златолуспения змей. Той широко разтваря хищническата си уста, очите алчно горят, устните заливат грамадната си плячка с лиги!
          Лига на народите, лига на милосърдието, лига за хуманност и защита на човешките права! Колко благородни названия и колко престъпни намерения. Лицемерието на алчника може да се мери само с престъпността му. Тези две думи: лицемерието и престъплението, ще се кръстосат като паметник над гроба на златното чудовище. Сега утробата му е препълнена с трупове и кърви. То лежи още живо, тежко диша и стиска земята в смъртните си прегръдки. Пръски от огромните му лиги се леят и по нашата окървавена страна: военни лиги, хуманни лиги, народосговорни лиги. И всичко за спасението и доброто на отечеството... Никога капиталът не е иронизирал така нескрито и неумело, никога гаврите с „доброто на отечеството“ не са били тъй цинични. Горкото „отечество“! Нещастното изгубено отечество, обесено на мазното въже на спекулацията и грабежите, погребано под железните каси на свои „спасители“ и чужди покровители. Оглозганият труп все пак има още меса, за да възбужда апетитите, за да предизвиква лигите, сговорите, блокове. Добрите, благородните, отечествоспасители! Както те мислят за отечеството, тъй и „отечеството“ ги прегръща и целува с умиление на конгреса им в „Славянска беседа“.
          - Заповядайте 10 хиляди лева от отечеството.
          - Моля, как казахте? От отечеството ли? От кой град е туй отечество?
          - От Ловеч, фабриканта Коста Донев!
          - Ура! Браво! Да живее отечеството от град Ловеч, благородният, щедрият фабрикант г-н Донев.
          - Вън комунистите делегати! Да живее отечеството!
          - Да живеят доблестните запасни офицери, едничката опора на реда, спокойствието и свободата! - отговаря „отечеството“ през дебелите мазни устни на „Мир“ и „Пряпорец“...
          Нещастно запасно офицерство в съюза! То ще продължава да бъде част от лигите, с които златното чудовище на капитала улеснява поглъщането на жертвите си. То ще има тази благородна задача, докато презрените офицери безотечественици ведно с целия изтерзан, окървавен народ издигнат тежка, неумолима ръка, за да я спуснат смъртно над грамадната лигава глава на златното чудовище.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]