Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

МОРЯЦИ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Ти виждаш ли бленувани земи?
    Позна ли тоя стръмен бряг?...
    О, нека бурята край нас гърми
    и нека тегне леден мрак.

     

    Умря с усмивка старият моряк -
    вълна го буйно приласка,
    когато той към светлия маяк
    прострял бе трепетна ръка.

     

    Но кой от свиден бряг ще ни лиши?
    Кой устрема ни смел ще спре? -
    Под вихъра на младите души
    летим над мрачното море.

     

    Ту се издигнем в грохот и кипеж
    и зърнем в миг жадуван бряг,
    ту шеметна вълна сред лих летеж
    към бездната ни спусне пак.

     

    Но с бодра, бойна музика гърми
    морето в своя бурен рев
    и в снежна пяна кипва и дими
    с вълни от разтопен седеф.

     

    И на вълните горди с гордостта
    въртим ний крепките весла,
    а като бели пламъци в нощта
    размахват чайките крила...

     

    Ти виждаш ли бленувани земи?
    Позна ли тоя свиден бряг?
    О, нека, нека бурята гърми -
    пред нас е светлият маяк!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]