Ти виждаш ли бленувани земи?
Позна ли тоя стръмен бряг?...
О, нека бурята край нас гърми
и нека тегне леден мрак.

 

Умря с усмивка старият моряк -
вълна го буйно приласка,
когато той към светлия маяк
прострял бе трепетна ръка.

 

Но кой от свиден бряг ще ни лиши?
Кой устрема ни смел ще спре? -
Под вихъра на младите души
летим над мрачното море.

 

Ту се издигнем в грохот и кипеж
и зърнем в миг жадуван бряг,
ту шеметна вълна сред лих летеж
към бездната ни спусне пак.

 

Но с бодра, бойна музика гърми
морето в своя бурен рев
и в снежна пяна кипва и дими
с вълни от разтопен седеф.

 

И на вълните горди с гордостта
въртим ний крепките весла,
а като бели пламъци в нощта
размахват чайките крила...

 

Ти виждаш ли бленувани земи?
Позна ли тоя свиден бряг?
О, нека, нека бурята гърми -
пред нас е светлият маяк!

върни се | съдържание | продължи