Закрача ли в обширний двор,
унесен в сладостни мечти,
все там отправям слух и взор,
отдето се вестяваш ти!

Аз чакам те със жар, с любов,
с молитви тихи на уста,
аз чакам твоя нежен зов,
най-сладък зов, най-мил в света.

На ниския креват прострян
със устав някакъв в ръце,
един-едничък само блян
тревожи моето сърце.

От всичко скъпо отделен,
ти радост сал ми си сега!
Една-едничка ти от мен
разсейваш тежката тъга!

О, ти ми си в живота нов
кумир и радост, и любов,
о, дивна медена тръба,
зовяща сладко на чорба!

върни се | съдържание | продължи