Не тревога душите до болка терзае,
не съмнение блика в гърди -
исполинска десница днес нов път чертае
с петолъчни пламтящи звезди.

 

През дима на злокобните черни руини,
през гърма на жестоката бран -
над света като пролетна буря ще мине
мълнекрил, ведролик великан.

 

Ще разцъфнат рубинени, къдрави пъпки
по следите му вредом в света
и градът, и селото свещените стъпки
ще целунат с горещи уста...

 

Не съмнение блика над знойни копнежи!
Тъй е нужно - ще бъде така!
С петолъчни звезди днес велик път бележи
исполинска желязна ръка.

 

 

„Работнически вестник“, 6 юни 1922

върни се | съдържание | продължи