Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

 

Камък падна от небето

 

(мистично-феерична фантазия в едно действие)

 

Христо Смирненски

 

 

 

          Действащи лица:

 

 

          1. Три елегантни рускини с бастончета. Първата е с виолетови одежди и ухае на теменуги, втората - в бледорозов костюм с дъх на зюмбюли, третата - в кремав тоалет с аромат на праскови.
          2. Степан Бобчев - професор и благотворител, с бръчки на лицето и гънки на шията. Медальонче на ланеца му с портрета на Николай II.
          3. Янко Сакъзов - скитник рицар с избеляло от дъжда наметало. Коленете му от време на време сантиментално потреперват.
          4. Кръстю Пастухов - опечален оръженосец на рицаря.
          5. Андреас Ляпчев - генерал от запаса, в цивилно одеяние.
          6. Д-р Данев - фалирал амбулантен търговец.
          7. Редактори на столични ежедневници, мекотели, физиономията им мъглява.
          8. Едно вестникарче.

 

 

Сцената представлява луксозно мобилиран салон. Бледозелена светлина, мека мебел, тежки тъмносини завеси, трапеза с разнообразни гозби и напитки.

 

 

          С. Бобчев (става и си приповдига панталоните). Гаспада! Събрани на тази интимна тържествена вечер в чест на великия славянски колос, който отхвърля тираните си и твърдо стъпва на своите юнашки нозе, ние не можем да забравим великия и добродушен баща - цар Николай II, государ всеросийски. Вярвам, че макар и умрял, ние всинца сме съгласни да извикаме: „Да живее Н. И. В. Николай II“, и да изпеем неговия свещен химн. Аз почвам: „Боже, царя храни!“

 

Мекотелите от столичната преса, Ляпчев, рускините и Пастухов пригласят. Не пеят бай Янко и д-р Данев.

 

          Пастухов (мушка Янка). Що не пееш! То е руски народен химн. Не го ли харесваш?
          Янко. А бе как да не го харесвам, ама страх ме е да не ме чуе някой! Виж после, че ме обвинили и в монархизъм.
          Пастухов. Хайде холан! Мокър от дъжд се не бои.
          Янко. Санким, то не е много опасно. Ще заявим, че искаме демократична република, т. е. република, с цар...
          Рускинята с виолетовия тоалет. Посмотрите! Посмотрите! Господин професор плачет!
          С. Бобчев. Какво хълцаш бе, Стояне?
          Д-р Данев. Трогнат съм, много съм трогнат... Ах! (хълца)
          Ляпчев. Шчо стана бе, дофторе!
          Д-р Данев (трие си очите). Ох, мина ми!... Спомних си за батюшка Николай и командировките в Петроград... Нищо, мина ми!
          С. Бобчев. Да запеем, господа, да запеем!
          Всички.

 

    Руский цар бе на земята
    най-велик от всички пръв,
    плащаше със чисто злато
    бистрата славянска кръв.

     

    Раз - целунеш му ботуша,
    два - изправиш се с поклон,
    три - преял си веч до гуша
    и у джоба милион!

 

          Рускинята с кремавия костюм. Господа, разве кронщадцы заняли уже Петроград?
          С. Бобчев. Давним давно, галубчик!
          Янко. Кое, Петроград ли? Петроград е взет, взета е Москва. В Сибир революция, В Туркестан бунт, в Украйна въстание! Славна работа, майка му мечка. Дайте една чаша!
          Ляпчев. Да се чукнем, братко!
          Янко. Да се чукнем!
          Ляпчев. За демокрацията?
          Янко. За социалдемокрацията... за демокрацията... все едно!
          Д-р Данев (качва се на масата). Ура! Да живее Кронщадт!
          Пастухов. Да живее генерал Козловски, най-големият стратег на земното кълбо... Като влезне в Москва и курдиса картечниците... (Усмихва се блажено и дига чаша вино.)
          Ляпчев. Как ви се чини, господа, Козловски дали отбира от финанси?
          Бобчев. Защо бе, Андреа?...
          Ляпчев. Ами за това... за правилното разпределение на безотчетните фондове.
          Д-р Данев. Има си хас! Трябва да разбира човекът.

 

Рускинята с бледорозовите одежди пийва си, клати се на стола, и пее:

 

    И скучно мне, и грустно мне...

 

          С. Бобчев (я гледа трогнат). Бедните руски бежанки!
          Същата рускиня. А в России я имела каляску, имела прелестный салон… да восемь тысяч мужиков!...
          Д-р Данев. Ти, бай Янко, какво се умълча така?
          Янко. Мисля.
          Д-р Данев. За 16 юни или за 2 1/2 интернационал?
          Пастухов. Ба, той не мисли за 2 1/2! Ние ще си образуваме 2 3/4. Само да пипнат меншевиките властта.
          Янко. Че нали те я взеха вече бе, Кръстю!
          Мекотелите журналисти (подскачат). Красная Горка превзета! Керенски начело на движението. Бунт в Москва! Сражения в Одеса, Петроград в пламъци! Меншевиките взели властта.

 

Янко си глади брадичката.

 

          Ляпчев. Аз, господа, предлагам в Русия да образуваме блок на демокрацията.
          Д-р Данев. Съгласен съм! Долу фалиралият политикан Ленин!
          С. Бобчев. Урааа!
          Янко. Отлично! Великолепно! Ура-а!
          Пастухов. Да имах сега един приставски пищов... щях да гръмна барем три пъти!
          Едно вестникарче под прозореца. „Дневник“, „Пряпорец“ и „Мир“! Падането на Кронщадт!
          Бобчев. Я! Не може да бъде!
          Янко. Има си хас! Ха сега де!
          Д-р Данев (пада под масата). Моля... мастило и книга.
          Един журналист. Не може ли молив?
          Данев. Не мо-же! Ще напиша заве-ща-ни-ето си!
          Пастухов (отваря прозореца). Я донеси вестници бе, момче!
          Вестникарчето (влизайки). Последни телеграми! Кронщадт паднал!
          С. Бобчев (удря му една плесница). Лъжеш! И Порт Артур не е паднал!
          Вестникарчето. Що ме биеш бе, чичо?
          Пастухов (към вестникарчето). Скоро вън! Вън! Сега ще те арестувам.
          Журналистите. За политическа обида и разпространение на неверни слухове! Вън!
          Янко. Дайте, джанъм! Дайте да прочетем! (Чете.) 800 бежанци, пристигнали във Финландия, съобщават, че Кронщадт е капитулирал!
          С. Бобчев. Камък падна от небето! (Сам пада върху д-р Данев.)

 

 

Следва общ апоплектичен удар. Вестникарчето хвърля една жабичка бомба вместо бенгалски огън и спуска завесата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]