- Купи ми, о татко, онези там дрешки!
Виж колко са хубави, моля те аз!
- Че как ги хареса! Те много са тежки,
не можеш ги носи. Не са те за нас.
- Да купим, о тате, туй малко прасенце,
я виж колко хубавко, бяло кат сняг!
- Напротив, то мръсно е, мойто момченце,
и ще се оцапа от него челяк...
- Виж, татенце, ябълки, колко червени!
Да купим и ние, да идем натам...
- Съвсем ги не бива... горчиви... зелени...
и четири лева един килограм.
- Виж, татко, насреща какви шоколади,
да вземем и ние, едно сал парче!
- Това са там кремове, пудри, помади,
жените купуват тях, мойто момче!
- Да купим едно от онези кончета,
що гледат тъй мило и нежно насам.
- Това са играчки за малки момчета,
а, синко, ти вече си доста голям.
Виж, татенце, татенце, тез карамели!
Да влезем да вземем и ние от тех!
- Не струват те, синко! Виж семчици бели,
хем същите, дето и вчера ти взех!