Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

 

ПРЕЗ БУРЯТА

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Аз ще дочакам празника на мойте братя
    и размаха на техните крила,
    когато върху хиляди чела
    ще начертае смъртен знак съдбата
    и бурята със гръм ще призове
    възбунените свои синове.

     

    През суматохата на тежки горести и грижи,
    през грохота всевечен на труда
    ще заблести предутринна зезда
    и от прихлупените тъмни хижи
    безименни борци ще полетят
    по стръмния и свят Спартаков път.

     

    И аз ще видя непознати и велики
    довчерашните стенещи тълпи,
    пред чийто двери вечна мъка бди
    и вечно дебнат нужди бледолики,
    а в тъмните потрошени стъкла
    Смъртта потропва с ледени крила.

     

    Ще вида пристъпа величествен на роба,
    ще чуя гневен гръм да потресе
    заспалите стъгди и понесе
    надлъж и шир червената прокоба
    на угнетения човешки род,
    разбил вековний си хомот.

     

    И, мълчалив и блед сред бедните си братя,
    ще понеса аз черния си кръст
    и нека на гърди ми кървав пръст
    да отбележи сетний ден в борбата
    и Каин да разбий с картечен гръм
    челото ми и земния ми сън.

     

    А ти, другарко скъпа - сетна ми утеха,
    възторжена и смела отмини
    към слънцето на пролетните дни.
    Аз ще целуна твойта светла дреха
    и утрото на празника ни пръв
    с корални капчици димяща кръв.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]