Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

РУСКИЯ ПРОМЕТЕЙ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Аз много огън хвърлих по земята!
    Разкъсах хиляди слънца
    и с размаха на дързост непозната
    запалих робските сърца
    със урагани от искри...
    Като грамаден фар на свободата,
    изправен пред великий вход
    на новия живот, душата ми гори -
    душата на един велик народ!
    С виелици от огнени звезди
    поръсих земните гърди,
    със гръм раздрах аз черните завеси
    сред храма на вековните заблуди
    и мълния далеч, далеч разнесе
    божествен пламък за милйони люде.
    Москва пламти. Берлин буботи,
    Париж облян е в странен блясък,
    под Лондон глух подземен трясък
    отронва тежките си ноти,
    от Ню Йорк чак до Атлантика,
    надлъж над земната снага
    прострях рубинена дъга;
    вълни от пламъци тя блика
    и водопади от искри се сипят
    над Индия и над Египет...
    Гори, гори земята,
    навред аз хвърлих огъня на свободата!

     

    А там на Олимп в златния си трон,
    с човешки черепи скрепен,
    изтръпна, Зевсе, ти.
    Нечакан ужас те смути
    и в буйно пламналия небосклон
    отправи поглед разгневен.

     

    И ето, Олимп се разтресе
    от мълнии и страшен грохот,
    орляк от черни птици се понесе
    в злокобен смъртен поход -
    безумний гняв на боговете!...
    Разкъса, Зевсе, мойте меса
    във пристъпи свирепи
    и белий сняг на недогледни степи
    обагри кървава роса.
    Но бурята на твоя гняв велик
    бе немощна пред мен
    и огъня свещен
    пламтеше все по-буйно всеки миг
    и ето, злоба пак те облада,
    и ето, в своя зъл копнеж
    поиска да ме оковеш
    със хладните вериги на глада.

     

    При Волга твоята сестра - смъртта
    надвеси черното крило
    и в окървавеното ми тело
    заби студените си нокте тя.
    О, Зевсе, златен бог на боговете,
    напразно си простираш ти ръцете
    и ме поглеждаш с кикот глух.
    Бесней в безумие, бесней!
    С какво ще угасиш ти моя дух -
    духът на новий Прометей?
    Отнет е огъня на твойта власт,
    разкъсани са черните окови
    и твърд и горд стоя изправен аз,
    като настръхнал огнен колос,
    и пръскам пурпурни огньове
    от полюс чак до полюс.

     

    Гори, гори земята -
    навред аз хвърлих огъня на свободата!
    И в онзи час, когато
    сърце ти ужаса ще вледени,
    когато стигнат Олимп бурните вълни,
    вълни от робските души,
    които ти от светлина лиши -
    о, Зевсе, вожд на златни божества,
    ще приведеш смирено ти глава,
    и сгромолясан ще те видя аз
    от трона на престъпната ти власт!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]