Когато в ранна утрин изток се топи
в море от пламък златоален -
върви той редом с бледоликите тълпи
и сам пламти от гняв запален.

 

Под тежките му стъпки каменния град
изтръпва и намръщен се събужда
и улиците бликат своя вик познат -
викът на многолика нужда.

 

Ала сред бръчките на мрачното чело
не тиха скръб е начертана -
днес в тях закърмя се великото дело
и буреносната закана.

 

Днес няма вече роба свит и примерен,
отпуснал немощно ръцете:
това е новий Прометей, освободен
от игото на боговете.

 

През ранните зори на новия живот
пристъпя той с походка дръзка
и пред потъналия в мрак човешки род
рубинени огньове пръска.

върни се | съдържание | продължи