Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

РАБОТНИКЪТ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Когато в ранна утрин изток се топи
    в море от пламък златоален -
    върви той редом с бледоликите тълпи
    и сам пламти от гняв запален.

     

    Под тежките му стъпки каменния град
    изтръпва и намръщен се събужда
    и улиците бликат своя вик познат -
    викът на многолика нужда.

     

    Ала сред бръчките на мрачното чело
    не тиха скръб е начертана -
    днес в тях закърмя се великото дело
    и буреносната закана.

     

    Днес няма вече роба свит и примерен,
    отпуснал немощно ръцете:
    това е новий Прометей, освободен
    от игото на боговете.

     

    През ранните зори на новия живот
    пристъпя той с походка дръзка
    и пред потъналия в мрак човешки род
    рубинени огньове пръска.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]