Роден в урагани, целунат от мълния,
сред мрака той вдигна в почуда глава -
душата му огнена болка изпълни я,
ръцете му хладна верига скова...

 

Безброй векове са над него преминали,
море от беди и тъги го люля,
преброди пустини и пропасти зинали,
обагри с кръвта си безплодни поля.

 

В Египет по жълтите огнени пясъци
реди канари - пирамиди гради;
в арените римски, сред дивите крясъци,
той грохва с пронизани смъртно гърди.

 

Над черните угари, сред мрака на мините
с безропотна мъка земята дълбай;
отровен от черния дим на комините,
кове той метала, мълчи и страдай...

 

Но ден подир ден и в очи опечалени
проблясва заплаха, ненавист гори;
искра след искра и пожарища алени
избликват в смълчаните тъмни гори.

 

Възкръсват в душата надежди погребани,
ръката се свива в закана за мъст;
и ето: наравно с планинските гребени
изправя днес роба грамадний си ръст.

 

Посрещнат там - злобно, тук - с привети ласкави,
върви той и в погледа му е разлян
и нежния трепет на цъфнали праскови,
и смъртния гръм на разбунен вулкан.

върни се | съдържание | продължи