Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

РОБЪТ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Роден в урагани, целунат от мълния,
    сред мрака той вдигна в почуда глава -
    душата му огнена болка изпълни я,
    ръцете му хладна верига скова...

     

    Безброй векове са над него преминали,
    море от беди и тъги го люля,
    преброди пустини и пропасти зинали,
    обагри с кръвта си безплодни поля.

     

    В Египет по жълтите огнени пясъци
    реди канари - пирамиди гради;
    в арените римски, сред дивите крясъци,
    той грохва с пронизани смъртно гърди.

     

    Над черните угари, сред мрака на мините
    с безропотна мъка земята дълбай;
    отровен от черния дим на комините,
    кове той метала, мълчи и страдай...

     

    Но ден подир ден и в очи опечалени
    проблясва заплаха, ненавист гори;
    искра след искра и пожарища алени
    избликват в смълчаните тъмни гори.

     

    Възкръсват в душата надежди погребани,
    ръката се свива в закана за мъст;
    и ето: наравно с планинските гребени
    изправя днес роба грамадний си ръст.

     

    Посрещнат там - злобно, тук - с привети ласкави,
    върви той и в погледа му е разлян
    и нежния трепет на цъфнали праскови,
    и смъртния гръм на разбунен вулкан.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]