Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

РОЗА ЛЮКСЕМБУРГ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Не ще отпуснем мускули железни,
    не ще сведеме пак чело,
    че времето върти над тъмни бездни
    великото си колело.

     

    И върху него точи меч разискрен
    гиганта огненочервен,
    а в погледа му чист и детски искрен
    усмихва се победен ден.

     

    Ала в душите като черен камък
    стои изправен спомен скъп -
    стои обгърнат в синкав пламък
    на вечна, негасима скръб...

     

    Смъртта понякога е твърде жалка,
    живота - непосилно груб,
    а в черната прощална катафалка
    лежи звезда наместо труп.

     

    Пред погледа вулканен стълб се вдига -
    вулкан от подвиг и копнеж,
    и виждаш: цялата земя не стига
    едно сърце да погребеш.

     

     

     

    „Работнически вестник“, 20 януари 1923 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]