Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | Коледните разкази в „Литературен клуб“

 

 

РОЖДЕСТВО

 

Христо Смирненски

 

 

 

          Не е за пръв път! Точно 1922 пъти се ражда Спасителят, а спасение няма. Но все пак ражданието му ще бъде посрещнато със старите обичайни тържества.
          И между другото - коледни дървета за деца и възрастни. Както винаги, елхата ще бъде окичена със захарни и тенекиени играчки. Човечеството тъй много обича играчките: на малките - тенекиени войници, сабли и топчета, на големите - тежки стоманени мортири, броненосци, гранати със задушливи газове... и нови данъци.
          А старите баби, къде край топлата камина, къде край изпотрошения прозорец, ще разправят на внучетата си обикновената приказка: „Тогава царувал лошият и страшен цар Ирод, който заповядал да избият 14 хиляди младенци...“
          И големите детски очи ще се разтварят с любопитство и ужас: „Много лош цар бил Ирод! Толкова невинни деца погубил!“
          - А сега, бабо, царете избиват ли 14 хиляди младенци?
          Разбира се, старата бабичка ще намести очилата си и ще поклати отрицателно глава:
          - Сегашните царе не са такива!...
          А кривоустата старуха - буржоазията, - заключена в отоплената си стая, ще разправя през ключалката на одърпаните деца, които тъй настойчиво ще удрят по вратата:
          - Почакайте, деца! Аз ще ви дам и топли дрехи, и кравайчета, и орехи.
          Но децата отдавна са престанали да играят на орехи:
          - Отвори, стара вещице!
          Напразно старата скъперница ще разказва своите изтъркани басни и приказки. Безполезно ще им открива великата истина: „Блаженни нищи духом, яко техно царствие небесно.“ Децата вече са по-мъдри от нея и великодушно ще й отстъпят небесното царство, като я лишат от земното. И ще я лишат, защото царството на старите е из призрачните градини на оня свят…
          А друга една свекърва - жълтоликата вестникарска бабичка - ще погледне смирено към небето и ще зашепне своите молитви: „Дано с това Рождество Христово се роди братската любов и световният мир, и ред... и спокойствие. Дано Вашингтонската конференция, дано комисиите по репарациите, дано държавите победителки... Дано!...“
          А камбанният звън ще блика под беззвездното небе и немощен ще се разтапя в черните пазви на зимната нощ. Немощен и глух, защото и душите са глухи към раждането на този Спасител, който почти 2000 години живее разпънат и подигран по евангелията и иконите.
          Витлеемската звезда отдавна е залязла зад хребета на вековете. Само зловеща и кървава стърчи новата Голгота и на нея разпънати милионите малки братя на Христа, които чакат новия месия.
          И ще дойде той!
          Безполезно Ирод изби 14 милиона по бойните полета. Напразно Юда потрива злорадно ръцете си. Всуе фарисеите още сега крещят: „Разпни го!“
          Той ще дойде. И ще снеме от кръстовете милионите си братя, ще изгони търговците и фарисеите, ще подкрепи унижените и оскърбените. Защото той ще бъде не бледоликият кротък назаретянин, който шепне: „Ударят ли те по дясната страна, обърни си лявата!“ Ще се роди огненият бунтовник, съчетал в себе си гнева, любовта и стихийната мощ на цялото измъчено човечество - Спасителят, който ще прогърми:
          „Ще разруша този храм и в три дни ще издигна нов!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | Коледни разкази! | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]