Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

РУСИЯ (1917–1922)

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Отдъхни ти с гигантската гръд на Везувий,
    пламти с милиони сърца
    и през блясъка румен победно целувай
    челата на своите деца.

     

    Че с вихрушките волни на белите степи
    разляха те своя копнеж,
    че издигат глави след борбите свирепи,
    венчани със бисерен скреж.

     

    Че пред подвига им вековете ще спират,
    ще спускат незрими крила
    и с възторг милиарди очи ще се взират
    в звездите на странни дела.

     

    Днес отеква последната горестна нота,
    от кръв аленее снегът,
    но смъртта победила, пленила живота,
    ти дишаш със огнена гръд.

     

    Ти стоиш днес изваяна сякаш от камък,
    ти в странна блестиш красота
    и струи Прометей своя мълниен пламък
    през синия взор на Христа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]