Желязна бе твойта броня -
В желязо духа обкова
И твърдо стоя ти на коня,
Изправила в подвиг глава.

 

Гореше над теб небосклона,
пробляскваха мълнии зли
и удряха в светлата броня
вихрушки от вражни стрели.

 

Нощта бе пълна с хиени
и болка душа ти смрачи,
а чакаха в теб устремени
разискрени жълти очи.

 

Но ти беше с броня железна,
но камък бе твойто сърце,
и мина над черната бездна
неспуснала в немощ ръце.

 

И стихват днес бури метежни,
и милват те първи лъчи -
земя на душите безбрежни,
на гордите сини очи!

 

 

 

„Народна армия“, 10 март 1923 г.

върни се | съдържание | продължи